Най-добрата страна на историята на Пекин
Най-добрата страна на историята на Пекин
Blog Article
Кръв обляла сърцето на стария планинец. Гняв и мъка разплакали старческата му душа. Той прегърнал наскърбената си дъщеря и казал:
Спряхме до някакво дърво и аз не мога да сляза от коня. Ели хем ме гледа загрижено, хем леко се усмихна, каза ми:
погледна с молба господаря си, като че искаше да му каже: „
- Магдо - казал и той, - ти виждаш, че те обичам. Аз се не плаша. Ще те изведа!
Докторът разказва приказка за царска дъщеря, която умряла за своята любов и била превърната в бяла кукувица. С това разговорът приключва и всеки продължава по пътя си.
- Магдалино, ако ти не жалиш себе си, пожали него! - казал някой на девойката.
Но тия непристъпни скали със своята дивота и надменност хвърляли някакъв упрек и присмех в смелите сърца на младежите, за които нямало не пребродена усоя, непостижими височини.
— Не прави така, миличка! Съжали ме! Слушай! Само тая разкази Пекин нива остана. Да орем, да я доорем, после почивка… До живот няма да те впрегна. Ще порасте твоята малка Галица и ще помага на Белчо. Пък ти цял ден ще си лежиш в обора и ще си преживяш. Децата ще ти носят водица с белия медник, всяка сутрин ще те чешат, ще ти давам кърмило… Ти ще се оправиш, ще оздравееш и ще заякнеш, нали, миличка?
ВсичкиВизуални изкустваЛитератураВреме за поезияВреме за притчиВреме за разказиМузикаТеатър и киноФотографияГалерии
При поява на напрегнати ситуации не бива да оставаме безучастни. Разказът проникновено ни доказва, че планираният от нас резултат не бива да бъде на всяка цена.
Тези и много други творби са били и са част от живота на поколения българи. Те радват и натъжават, разказвайки истории за бедния селски живот със своите ежедневни трудности, но и с винаги неугасващата надежда за един по-добър свят.
На мен направо ми пламна лицето, леко се разтреперих, силно се възбудих, не очаквах такива откровения и казах:
Спусна се Никола изумен, отчаян, разбута навалицата и падна разбит до студеното й мъртво тяло.
Сивушка отвори очите си, погледна умилително господаря си и пак замижа